CELITELSTVO.COM - Портал эзотерических и целительских практик

ИСТОРИЯ НА ПРЕОТКРИВАНЕТО НА ЕНЕРГИЯТА СЕЙКИМ

През 1979 година Патрик Зиглер (по това време доброволец в американската организация “Корпус на Мира” в Йемен ) посетил Египет за да изпълни една своя детска мечта, да прекара една нощ в голямата пирамида в Гиза. Когата влязъл за първи път в пирамидата, той открил близко до помещението на фараона един отвор, направен в стената най-вероятно от крадци на мумии. Вратата, покриваща този отвор, била отключена. Патрик не знаел накъде води този коридор, но на часа взел решение да го използва като скривалище. Той прекарал известно време в двете камери – на фараона и на съпругата му, в състояние на медитация, след което напуснал пирамидата и се върнал в хотела, където приготвил една раница с най-необходимите неща за пренощуване. На другия ден заедно с група туристи влязъл в пирамидата. В момент, когато никой не гледал към него, той се шмугнал в тунела, открит предния ден, и започнал да навлиза в него, докато достигнал до една малка зала, която се намирала точно над залата на фараона. В тази зала той прекарал целия ден в медитация.

            В края на деня, когато и последните туристи напуснали пирамидата, Патрик излязъл от скривалището си и се отправил към камерата на фараона. Там той влязъл в празния саркофаг и се приготвил да прекара нощта.

            След като се настанил и успокоил, той дочул едно жужене и скоро разбрал, че това са комари, които го нападнали. Сетил се, че в раницата си имал тоалетна хартия и увил с нея ръцете, краката и главата си. Видът му бил комичен, защото заприличал на хартиена мумия, но това го спасило от комарите. След като се успокоил, Патрик  започнал да медитира. Скоро започнал да чува звуци, идващи от посока на галерията над него, много приличащи на човешки стъпки. Звукът се приближавал все повече към него и той не помръдвал, за да не го открият. За негово учудване обаче никой не запалил светлините и той си дал сметка, че този звук по нищо не приличал на човешки. След като достигнал до това заключение, тялото му започнало да се сковава от изпълващия го страх.

            Патрик бил изпадал и друг път в опасни ситуации, с които винаги се справял, но този път чувството на страх било различно и не преминавало. В този момент едно присъствие влязло в камерата и звукът станал още по-силен и пулсиращ. Когато Патрик фиксирал погледа си в тъмното, той забелязъл една особена енергийна структура с цвят електрик, която се движела спираловидно и пулсирала. Това енергийно присъствие се спряло точно над него. Тогава той почувствал интуитивно, че точно тази е причината за неговото идване в пирамидата и се опитал да се освободи от страха. Помислил си: “Да става, каквото ще става” и в този момент светлината слязла до неговото сърце. За един миг се възцарила абсолютна тишина и Патрик започнал да си мисли, че е умрял. В това време той почувствал сърцето си разширено и звукът сега идвал отвътре, от сърцето му. Остатъка от нощта Патрик прекарал в състоянието на пълно щастие в медитация, залян от електронносинята светлина, която изпълвала сърцето му, движейки се спираловидно и заемайки формата на безкрайността.

            Сутринта Патрик се върнал в скривалището си, където изчакал влизането на първата група туристи, с които се смесил незабелязано и излязъл от пирамидата.

            Влизайки в стаята си в хотела, той се огледал в огледалото и установил, че целият е покрит с бял блестящ прах. По-късно разбрал, че този прах бил използван в древността за лечение и се добивал в пирамидата. На Изток някои народи го използват за придобиване на духовна сила и за увеличаване на енергийните вибрации.

В книгата на Боб Фрисел “Nothing in This Book Is True, But It’s Exactly How Things Are” ние получаваме много интересна информация, предадена му от Друнвал Мелхиседек, за това как в дълбока древност пирамидата е била използвана за посвещения в знанието. В Голямата Пирамида има три основни пространства, заемащи важно място при посвещенията - подземният тунел идващ от дълбините на пирамидата, камерата на фараона – Владетелят и камерата на съпругата му - Владетелката. В тунела протичал първият етап на посвещаване в Христовото Съзнание, което се явява принципно ново интерпретиране на действителността. Оттук учениците, участници в ритуала на посвещението, преминавали в камерата на фараона. Това помещение било предназначено за улавяне на източника на “спиралата на белия свят” и за потушаване на “спиралата на черния свят”. Впечатлението, което се добива в помещението е, че няма определен център, но той се пресъздава по такъв начин, че ако легнете в намиращият се там саркофаг, “спиралата на белия свят” ще премине точно през вашата хипофиза. Участниците в ритуала били длъжни да пролежат в саркофага три и половина дни, да изоставят триизмерния свят и да преживеят невероятно разширение на съзнанието. След това те били длъжни да намерят пътя към собственото си тяло, използвайки принципа на спиралата на Фибоначи, а не логаритмичната спирала на златното сечение. Логаритмичната спирала няма нито начало, нито край, а спиралата на Фибоначи има начало и край. Ето защо посвещаваният успява да намери верния път, използвайки спиралата на Фибоначи. След този умопомрачителен обряд участниците се отправяли към камерата на съпругата на фараона – Владетелката. Тази зала  била светилището  за стабилизиране на Христовото Съзнание.

Когато за първи път археолозите влезли в залата на фараона, открили в саркофага му бял кристален прашец и го взели за изследване. В момента той се намира в Британския музей. Доскоро никой не знаеше какъв е този прашец. Неотдавна обаче при изследвания учените откриха, че в състояние на дълбока медитация човек отделя особен хормон от хипофизната жлеза, който впоследствие се превръща в кристален бял прашец. Именно този прах в големи количества бил намерен в саркофага. Това свидетелства, че много хора са прекарали вътре обряда на посвещението. Съществуват много предположения, че Великата Пирамида е била използвана като гробница. Налице са различни факти, които доказват, че след като фараонът или някой друг велик египтянин умирал, жреците изваждали сърцето му и другите му вътрешности, поставяли ги в съдове за съхранение, мумифицирали тялото, полагали го в саркофаг, който плътно затваряли и го отнасяли в построената пирамида. Саркофагът, намерен в залата на Голямата Пирамида, е с размери, по-големи от вратата на залата. Това говори, че той е поставен там преди завършването на пирамидата, а това противоречи с погребалните традиции…

След като се измил и преоблякъл, Патрик Зиглер излязъл да се разходи в старата част на Кайро. Една жена със западен вид се приближила и го запитала къде може да намери един човек с името Шейх Мохамед Осман Брахани. След като се консултирал със свой познат, Патрик получил информацията, че Шейхът не живее в Кайро, но имало група негови ученици, намиращи се в една школа съвсем наблизо. Той и жената намерили школата и се оказало, че това е школа за обучение на суфии ръководена от Шейха, който живеел в Судан. Двамата с жената прекарали една седмица в школата на суфиите. Тук те участвали в различни практики, някои от които били за медитация и много приличали на това, на което Патрик бил свидетел в пирамидата. Тези суфии имали и един особен танц, наречен зикр, който бил различен от добре извесния спираловиден танц. Танцьорите се движели от ляво на дясно, наподобяващи движението на модела на безкрайността. Отново Патрик направил паралел между този танц и енергийното синтонизиране (иницииране), което той получил в пирамидата.

В края на посещението им при суфиите, той и жената решили да посетят шейха в Судан. Шейхът предал много свещени знания на Патрик, включително и една молитва, като го научил да използва броеница и всеки път, когато премества едно зърно от нея, да казва името Аллах. Това име обаче достигнало до Патрик Зиглер като All Love. В продължение на една седмица той повтарял многократно името All Love по начин, както се повтаря мантра, чувствайки как сърцето му се разширявало и изпълвало с благодат.

Когато Патрик се завърнал в Йемен и продължил работата си в Корпуса на мира, усилено практикувал всичко, което научил и опитал в голямата пирамида и при обучението в школата на суфиите и при Шейха.

Точно тук енергията, в която той бил посветен, започнала да се проявява. Той открил, че всеки път, когато започвал да се чувства болен и поставял ръце върху тялото си, то започвало да трепери, скоро след това се успокоявало и той се чувствал по-добре.

След няколко месеца Патрик Зиглер напуснал Йемен и заминал за две години за Непал. До своето завръщане в САЩ през 1983 година той непрекъснато работел с енергията и научените практики.

След завръщането си в САЩ Патрик се установява в Санта Фе, щата Ню Мексико. Там той се записва да учи масаж в “Академия за изкуство и лечение”, където се преподава енергийно и вибрационно лечение. Също тук Патрик се запознава с Рейки и по време на първия сеанс той усетил как енергията на Рейки се движи в тялото му, по същия начин, както я усетил по време на спонтанното му иницииране в пирамидата. Той се записва в курса по Рейки на Мерлин Алви и завършва първо и второ ниво на Рейки. Една година по-късно той получава инициация на трето ниво от Барбара Рей и става Рейки Мастер. Малко преди да стане Рейки Мастер той се среща отново с жената, с която се запознал в Египет и прекарал известно време при суфиите и Шейха. Тя му съобщила, че суфиите го молят да ги посети. Веднага след като става Мастер, двамата с жената заминават за Судан, и там прекарват две-три седмици в компанията на суфиите. В този период синът на Шейха съобщил на Патрик, че баща му е починал. Членовете на групата знаели, че Шейхът бил предал древно окултно знание на Патрик, което много рядко било предавано на някого. Те му придложили да стане Шейх, да се ожени за жената и заедно с нея да преподават и обучават на древната мъдрост. Патрик се почувствал поласкан от предложението, но отказал любезно, защото чувствал, че ноговият път е друг. Суфииите го благословили и макар че той избрал да не стане Шейх, те го окуражили да започне да преподава това, което бил научил при тях и при Шейха. Завъръщайки се в Америка, Патрик се преместил още сьщото лято да живее в Калифорния.

Скоро след като пристигнал в Калифорния, Патрик Зиглер започнал да посещава Кристин Гербер, много силен медиум. Чрез нея той влязъл във връзка с един Духовен Водач, който се представил като Марат. Марат обяснил, че духът му е на 2500 годшни и че живял с Югозападна Индия, където бил учител и лечител по Сейким. Всъщност Марат казал на Патрик, че енергията, с която работел, се нарича Сейким (Марат произнесъл думата като Sei-Chem като наблягал на египетското произношението на “S”, “Kh”, “Ch”). Въпреки усилията обаче, Марат не успял да предаде точната транскрипция. Патрик се видял принуден да създаде едно произношение за думата, което да бъде най-близко до египетския оргинал. Той изписвал думата по различни начини, като търсел еквивалент. Накрая достигнал до заключението, че най-подходяща е думата SEICHIM (Сейким или Сейчим) и тази дума той използвал в продължение на много години.

Марат предал също и знания на Патрик, как да обучава и посвещава други хора в тази енергийна лечебна система. Комбинирайки знанията си от Рейки и тези, получани от Марат и Шейха, Зиглер започнал да провежда курсове по Сейким.

След последното си пребиваване в Судан и Египет при суфиите, Патрик Зиглер успял да достигне енергия с една октава по-висока от тази на Сейким и напълно проумял всички знания, получени от Шейх Мохамед и Марат.

Патрик създал една нова форма за работа с тази новооткрита енергия, която нарекъл SKHM (СКХМ), за да я разграничи от енергията и системата Сейким. Впоследствие, когато проучвал египетски надписи, Патрик установил, че името, което бил дал на новооткритата енергия - СКХМ - отговаря точно на името, записано в йероглифен надпис, което се превеждало като “Sekhem = SKHM“ (секхем). Произношението на името има няколко варианта. Патрик произнася Seichim SKHM като “say-chem” (сейчем или сейчим). Други варианти включват “say-sheem”( сейшем) и ”say-keem” (сейкиим) . Всъщност SKHM е името на енергията, която е една октава по-висока. В своите работни срещи Патрик прилага метод на обучение, който е напълно свободен и неструктуриран, като по този начин всеки курсист има възможност да достигне до енергията СКХМ по свой собствен и единствен път. Работата с енергията СКХМ е по-сложна и задълбочена, отколкото с енергията СЕЙКИМ, тъй като дава възможност за пряка връзка с първоизточника и за спонтанни инициации.

В последните години Патрик Зиглер не провежда курсове по Сейким. Той се е отдал изключително на работа с енергията СКХМ (под формата на работни срещи и медитативни техники).